Шест казана с курбан раздадоха за здраве жителите на благоевградското село Делвино на днешния събор, на който бе осветена църквата "Св.Неделя". Водосветът на храма, построен през 2000-та година изцяло с дарения на миряни, бе отслужен от Неврокопския митрополит Натанаил и от отец Стоян Бербатов.
Празникът бе уважен и от кандидат-кмета на Благоевград Владимир Елезов и десетки приятели на сдружение ЕКИП. Групата бе поканена от местния управник Любомир Парашкански, тъй като Елезов е сред основните дарители за изграждането на Божия дом в Делвино. Освен това момчетата от ЕКИП напълно си заслужиха поканата за днешния събор, тъй като вчера събраха цяла бригада и помогнаха на местните баби да почистят храма и алеите около него. Това не е първата акция на младите ентусиасти в благоевградското село. Младежите на кандидат-кмета Владимир Елезов са поели нещо като своеобразно шефство над църквата "Св.Неделя" и от години помагат в построяването на храма.
Още в 6 часа сутринта казаните с курбан бяха поставени на огнището и поверени на главните готвачи-Фимка Павлова и Миланка Деспина. "Вкусният курбан се прави с мерак и много внимание. Не може и за минута да оставиш супата, все трябва да се бърка", издадоха тайната на добрата гозба двете готвачки. "Най-важното е да има месо. За нашия курбан заклаха шест агнета, дарени от местните жители. Трябва обаче да се прибавят моркови, лютеница, домати, чушки, малко ориз и фиде", разкриха докрай тайнството на кулинарното вълшебство двете майсторки.
На поляната пред кметството се събраха десетки родове, чийто корени са от благоевградското село. За да има от всичко в изобилие, през целия ден на скарата цвъртяха 200 кебапчета, а бирата се лееше на воля. За доброто настроение се погрижи оркестър с жива музика. На събора дойде и 73-годишният Мицо Тодоров, който е сред най-възрастните делвинци и пази жива историята на благоевградското село.
"Навремето тук живееха над 300 души. Сега обаче хората се разпръснаха по градовете и останаха само възрастните", въздъхна бай Мицо. Името на селото идва от далечните години, когато местните жители били известни майстори на делви. Оттам е останало и името Делвино. Днес спомен за ония времена пазят няколкото древни делви в двора на кметството.
"Освещаването на църквата е сред най-хубавите събития за делвиници през последните години. Тя е построена изцяло с дарения и труд от наши хора. Имаше овчарници и от тях носехме тухлите. Допреди това нямахме църква и това беше голямата ни болка. Храмът е изграден на мястото на старо оброчище", разказа бай Мицо.
Навремето в Делвино хората отглеждали ръж, пшеница, овес. Имало и над 400 дка с тютюн. "Аз бях полевъд към местното АПК и всички работехме там. Времената бяха хубави", допълни бай Мицо. Той още помни годините, когато Делвино имало магазин и кръчма. Вечер всички мъже се отбивали през кръчмата и сядали на чашка да отдъхнат от тежката работа на полето. "Имахме кръчма, ама пияници нямаше", уверява 73-годишният бивш миньор.
Построили кръчмата след събрание на всички жители в Делвино и с пари, събрани от самооблагане. "Взехме решение по колко пари да се спре от заплатата на всеки делвинец. Помня, че събрахме 3000 лв. Но тогава 1000 тухли струваха 33 лв. Всички строителни материали тогава бяха много евтини. Има ли кръчма, магазин и църква в едно село, значи няма страшно- ще оцелее през годините", убеден е дядо Мицо.
Още снимки от събора вижте в рубриката "ФОТО МРЕЖА"
